Заболявания на ретината

Какво представлява ретината и защо заболяванията ѝ са толкова важни

Ретината е тънък, светлочувствителен слой тъкан, покриващ вътрешната задна повърхност на окото — сравнима с филма или сензора на фотоапарат. Тя улавя светлината, преобразува я в нервни сигнали и ги изпраща по зрителния нерв към мозъка, който ги превръща в образ. В центъра на ретината се намира макулата — малка, но изключително важна зона, отговорна за най-острото, детайлно централно зрение, необходимо за четене, разпознаване на лица и шофиране.

Заболяванията на ретината могат да протичат бавно и незабелязано с години или да настъпят внезапно и остро, затова навременното им откриване чрез редовни прегледи е от особено значение за запазването на зрението.

Диабетна ретинопатия

Продължително повишената кръвна захар постепенно уврежда стените на малките кръвоносни съдове, хранещи ретината. В началните стадии съдовете стават по-крехки и от тях протича течност или кръв в тъканта на ретината — състояние, което може да включва макулен оток (натрупване на течност точно в централната, най-важна зона на ретината, водещо до замъглено централно зрение). Ако заболяването прогресира, окото се опитва да компенсира недостатъчното кръвоснабдяване, като изгражда нови, но крехки и абнормни кръвоносни съдове — състояние, наречено пролиферативна диабетна ретинопатия. Тези нови съдове лесно кървят и могат да доведат до кръвоизлив в стъкловидното тяло или до тракционно отлепване на ретината, ако не бъдат лекувани навреме.

Най-подмолното при диабетната ретинопатия е, че в ранните ѝ стадии зрението може да остане напълно нормално — увреждането на съдовете е видимо само при преглед на очното дъно, много преди пациентът да усети каквато и да е промяна.

Дегенерация на макулата (свързана с възрастта)

Това е дегенеративно заболяване на клетките на макулата, което се развива постепенно с напредване на възрастта, обичайно след 55–60 години. Съществуват две основни форми:

• „Суха“ форма — по-честа (около 85–90% от случаите), прогресира бавно с години. Дължи се на постепенно изтъняване и натрупване на дребни отпадни продукти (друзи) под макулата.
• „Влажна“ форма — по-рядка, но много по-агресивна. Под макулата израстват нови, абнормни кръвоносни съдове, които лесно кървят и просмукват течност, водейки до бързо, понякога само за седмици, влошаване на централното зрение.

Отлепване на ретината

Отлепването представлява отделяне на ретината от подлежащия слой, който я подхранва — състояние, сравнимо с отлепването на тапет от стена. Клетките на ретината, лишени от кръвоснабдяване, започват бързо да губят функция, поради което отлепването е истинско спешно състояние в офталмологията. Без навременно хирургично лечение, обичайно в рамките на дни, може да настъпи трайна и тежка загуба на зрение в засегнатото око.

Как да разпознаете симптомите

• Замъглено или изкривено централно зрение — прави линии (рамки на врати, редове от текст) изглеждат вълнообразни или прекъснати — типичен признак за проблем в макулата.
• Тъмно или сиво петно точно в центъра на зрителното поле, докато периферията остава ясна.
• Затруднено разпознаване на лица или четене дори с очила, които преди са били достатъчни.
• Внезапна поява на много нови мътнини, кратки светкавици или тъмна „завеса“, напредваща от периферията към центъра на зрителното поле — типично за отлепване на ретината.

Диагностика

Основните диагностични методи включват подробен преглед на очното дъно с разширена зеница, оптична кохерентна томография (ОКТ) — бързо, безконтактно изследване, което изгражда прецизен „напречен разрез“ на слоевете на ретината и позволява да се измери с точност дебелината на макулата и наличието на течност, — както и флуоресцеинова ангиография при нужда от по-детайлна оценка на кръвоносните съдове. При диабет тези прегледи се повтарят периодично дори при липса на оплаквания, тъй като ранните промени не се усещат от пациента.

Съвременно лечение

Лечението е строго индивидуално според конкретното заболяване и неговия стадий:

• Интравитреални инжекции (директно в стъкловидното тяло) — основен метод при макулен оток от диабет и при влажна форма на макулна дегенерация; намаляват абнормния растеж на съдове и изтичането на течност, като обичайно се прилагат на определени интервали.
• Лазерна фотокоагулация — „запечатва“ протичащи или абнормни съдове, използва се при определени стадии на диабетна ретинопатия и при ретинални разкъсвания.
• Хирургично лечение (витректомия) — при кръвоизлив в стъкловидното тяло, тракционно отлепване на ретината или напреднали усложнения.
• Пломбаж или пневматична ретинопексия — хирургични техники за възстановяване на позицията на отлепена ретина.
• Хранителни добавки и промяна в начина на живот — при суха форма на макулна дегенерация, определени комбинации от витамини и антиоксиданти (по препоръка на лекар) могат да забавят прогресията при определени пациенти.