Увеит

Какво е увеит

Увеята е средният слой на окото — богата на кръвоносни съдове тъкан, разположена между външната обвивка (склера и роговица) и вътрешния светлочувствителен слой (ретината). Тя включва ириса (цветната част на окото), цилиарното тяло (произвежда вътреочната течност и участва във фокусирането) и хориоидеята (снабдява ретината с кръв и хранителни вещества).

Увеитът е общото название за възпаление на която и да е част от тази съдова обвивка. Възпалението може да остане ограничено или да се разпростре и към съседни структури — стъкловидното тяло, ретината или зрителния нерв. Ако не се разпознае и лекува навреме, увеитът може да доведе до трайни усложнения (повишено очно налягане, катаракта, оток на макулата), затова е важно да бъде диагностициран рано.

Видове увеит според засегнатата зона

• Преден увеит (ирит / иридоциклит) — най-честата форма, засяга предната част на окото (ирис и цилиарно тяло). Обичайно протича остро, с изразено зачервяване и болка.
• Интермедиерен увеит — засяга периферията на ретината и стъкловидното тяло. Често протича по-тихо, с плаващи мътнини и постепенно замъглено зрение, без изразена болка.
• Заден увеит — възпаление на ретината и/или хориоидеята. Може сериозно да засегне централното зрение, ако е близо до макулата.
• Панувеит — обхваща едновременно предната, средната и задната част на увеята — най-тежката и най-трудна за овладяване форма.

Симптоми

Симптомите варират според вида и остротата на възпалението, но най-често включват:

• Зачервяване на окото, различно от обичайното дразнене — често по-концентрирано около роговицата.
• Болка в окото, която може да се засилва при преместване на погледа или при излагане на светлина.
• Замъглено зрение с различна степен на изразеност.
• Повишена чувствителност към светлина (фотофобия).
• Плаващи мътнини пред очите — особено при интермедиерен и заден увеит.
• При хроничен ход — бавно, безболезнено, но прогресивно намаляване на зрението, което лесно може да остане незабелязано за пациента, ако не се проследява редовно.

Защо се получава

Причините за увеит са разнородни и установяването на конкретната често изисква насочено търсене:

• Автоимунни причини — имунната система атакува собствената тъкан на окото, понякога като част от системно ревматологично или възпалително заболяване (напр. анкилозиращ спондилит, саркоидоза, болест на Бехчет).
• Инфекциозни причини — вируси (напр. херпес), бактерии, паразити или гъбички, засягащи директно окото.
• Травматичен увеит — възпалителна реакция след нараняване на окото или очна операция.
• Идиопатичен увеит — при значителна част от случаите, въпреки задълбочено изследване, конкретна причина не се открива — възпалението въпреки това се лекува успешно.

Как се поставя диагноза

Диагностиката започва с подробен преглед на прорезна лампа за оценка на възпалителните клетки в предната очна камера, измерване на вътреочното налягане (което може да е повишено или понижено при увеит) и внимателен преглед на очното дъно. При съмнение за засягане на задния сегмент се прилагат образни изследвания като оптична кохерентна томография (ОКТ) — безконтактно „сканиране“ на слоевете на ретината — и флуоресцеинова ангиография. Тъй като увеитът често е свързан със системно заболяване, обичайно се назначават и насочени кръвни изследвания, а при нужда — консултация с ревматолог или друг специалист, за да се открие и лекува основната причина.

Лечение

Лечението се съобразява строго с вида, тежестта и причината за увеита:

• Противовъзпалителни (кортикостероидни) капки — първа линия при преден увеит, намаляват възпалението директно в окото.
• Капки за разширяване на зеницата — облекчават болката и предпазват от сраствания между ириса и лещата.
• Инжекции около или в окото, или таблетки с кортикостероиди — при по-дълбоко разположено или по-тежко възпаление.
• Имуномодулираща или биологична терапия — при хроничен, повтарящ се или автоимунен по природа увеит, обичайно в съгласуване с ревматолог.
• Прицелно противоинфекциозно лечение — при доказана инфекциозна причина.

Проследяване

Дори след овладяване на острия епизод, редовното проследяване е ключово, тъй като увеитът може да протече на пристъпи и да остави усложнения (повишено очно налягане, ранна катаракта, хроничен оток на макулата), които е много по-лесно да се предотвратят, отколкото да се лекуват впоследствие. При хронични форми проследяването може да продължи с години, дори при пълно овладяване на видимите оплаквания.