Глаукома

Какво е глаукома

Глаукомата е група заболявания, при които настъпва прогресивно увреждане на зрителния нерв — „кабела“, който пренася зрителната информация от окото към мозъка. Най-често (макар не винаги) увреждането се дължи на повишено вътреочно налягане, което постепенно уврежда нежните нервни влакна на зрителния нерв, подобно на прекомерен натиск върху електрически кабел с времето.

Вътреочното налягане се поддържа от непрекъснат баланс между произвежданата в окото течност (вътреочна течност) и нейното изтичане през специална дренажна система. Когато този баланс се наруши — обичайно защото течността се отича по-бавно, отколкото се произвежда, — налягането в окото се повишава.

Глаукомата често се нарича „тих крадец на зрението“, защото в най-разпространената си форма протича абсолютно безсимптомно с години. Увреждането започва от най-периферните зрителни влакна, а централното зрение остава напълно нормално чак до много напреднал стадий — затова много хора не подозират, че имат глаукома, докато вредата вече не е значителна и необратима.

Видове глаукома

• Първична откритоъгълна глаукома — най-честата форма (над 90% от случаите). Дренажната система на окото изглежда нормално отворена, но изтичането на течност през нея е забавено. Развива се бавно, без болка и без забележими симптоми, докато не настъпи значима загуба на периферно зрение.
• Закритоъгълна глаукома — по-рядка, но потенциално по-драматична форма, при която ъгълът между ириса и роговицата, през който протича дренажната система, се стеснява или напълно се затваря. Може да настъпи остро, с внезапна силна болка в окото, зачервяване, гадене и рязко замъглено зрение — истинско офталмологично спешно състояние, изискващо незабавна намеса.
• Вторична глаукома — резултат от друго очно заболяване (напр. увеит, травма, напреднала диабетна ретинопатия) или от продължителна употреба на кортикостероидни препарати, при които механизмът на повишаване на налягането е вторичен спрямо основния проблем.

Рискови фактори

• Възраст над 40 години, като рискът нараства съществено след 60.
• Фамилна анамнеза за глаукома — наличие на близък роднина със заболяването.
• Изходно по-високо вътреочно налягане.
• Захарен диабет и сърдечно-съдови заболявания.
• Изразено късогледство (миопия) или далекогледство.
• Продължителна употреба на кортикостероидни капки, инжекции или таблетки.
• Предходна травма на окото.

Как се открива

Тъй като ранната откритоъгълна глаукома обичайно не дава никакви оплаквания, откриването ѝ разчита изцяло на редовни профилактични прегледи, а не на изчакване на симптоми. Пълноценният скрининг включва:

• Тонометрия — измерване на вътреочното налягане.
• Оглед на зрителния нерв — оценка на формата и цвета на диска на зрителния нерв за признаци на увреждане.
• Периметрия (изследване на зрителното поле) — специализиран тест, засичащ дори много ранни, незабележими за пациента дефекти в периферното зрение.
• Оптична кохерентна томография (ОКТ) — прецизно измерване на дебелината на нервните влакна около зрителния нерв, позволяващо откриване на промени още преди те да засегнат измеримо зрителното поле.

Лечение

Целта на лечението на глаукомата не е да „възстанови“ вече загубено зрение — увредените нервни влакна за съжаление не се регенерират — а да спре или значително забави по-нататъшната прогресия чрез контрол на вътреочното налягане. Затова толкова голямо значение има ранното откриване.

• Капки за понижаване на очното налягане — първа линия на лечение при повечето пациенти; изискват стриктна ежедневна употреба по указана схема, дори при липса на усещани симптоми.
• Лазерни процедури (напр. селективна лазерна трабекулопластика) — подобряват изтичането на вътреочна течност през естествената дренажна система; бързи, амбулаторни, с добър профил на безопасност.
• Хирургично лечение — при недостатъчен контрол с капки и лазер, съществуват различни хирургични техники (класически и минимално инвазивни), създаващи алтернативен път за изтичане на течността и трайно понижаващи налягането.
• Спешно лечение при остра закритоъгълна глаукома — незабавно медикаментозно понижаване на налягането, последвано от лазерна процедура (иридотомия), която отваря нов проход за течността и предотвратява повторен пристъп.