Мътнини в зрителното поле

Какво представляват мътнините

Мътнините, известни още като „летящи мушици“, са малки сенки — точки, нишки, паяжинки или пръстеновидни форми, — които се движат заедно с погледа Ви и са особено забележими, когато гледате към светъл, равномерен фон, например ясно небе или бял лист хартия. Те не са отвън на окото, а вътре в него.

За да разберем защо се появяват, е полезно да знаем, че по-голямата част от вътрешността на окото е запълнена със стъкловидно тяло — прозрачно, гелоподобно вещество с консистенция, наподобяваща разтопено желе, което поддържа кръглата форма на окото. С възрастта това гелообразно вещество постепенно се втечнява и се свива, а на места се образуват дребни влакнести сгъстявания. Сянката, която тези сгъстявания хвърлят върху ретината, е това, което възприемаме като „мушици“.

Трите основни ситуации, при които се появяват мътнини

Важно е да се направи разлика между три различни по сериозност състояния, тъй като лечението и спешността са коренно различни:

• Необезпокоителни (доброкачествени) мътнини — единични или няколко на брой, стабилни във времето, не се увеличават съществено с месеци или години. Много често срещани, особено след 40–50-годишна възраст или при хора с високо късогледство. Не крият опасност за зрението.
• Задно отлепване на стъкловидното тяло — с напредване на възрастта втечненото стъкловидно тяло постепенно се отделя от вътрешната повърхност на ретината, към която е било леко прилепнало. Това е естествен, свързан със стареенето процес, който протича при повечето хора обикновено след 50–60-годишна възраст. Проявява се с внезапна поява на нови мътнини, често съпроводени от кратки светкавици в периферното зрение, особено при движение на очите в тъмно. В повечето случаи протича без усложнения, но заслужава преглед, за да се изключи следващата, по-сериозна възможност.
• Ретинално разкъсване или отлепване — при част от хората процесът на отделяне на стъкловидното тяло дърпа участък от ретината достатъчно силно, за да я разкъса. Това е спешно състояние, тъй като през разкъсването може да проникне течност под ретината и да доведе до пълноценно отлепване, което застрашава зрението трайно. Разпознава се по рязко увеличение на броя мътнини (понякога „дъжд“ от нови точки), по-интензивни и по-чести светкавици и особено — по поява на тъмна сянка или „завеса“, покриваща част от зрителното поле.

На какво да обърнете внимание

• Постепенна поява на 1–2 стабилни мътнини с годините — обичайно безобидно.
• Внезапна поява на много нови мушици наведнъж — изисква преглед в рамките на дни.
• Кратки светкавици в периферията, особено в тъмно или при движение на очите — изисква преглед.
• Сянка, „пелена“ или „завеса“, закриваща част от зрителното поле — спешен преглед същия ден.

Как се поставя диагноза

Единственият начин да се разграничат безобидните мътнини от опасно ретинално разкъсване е чрез подробен преглед на очното дъно с разширена (капкова) зеница. Разширяването позволява на лекаря да огледа цялата периферия на ретината — именно там най-често настъпват разкъсванията — с помощта на специална леща. Прегледът е безболезнен, но временно замъглява близкото зрение и повишава чувствителността към светлина за няколко часа след него, затова е добре да не шофирате директно след него.

Лечение

Необезпокоителните мътнини обичайно не се нуждаят от никакво лечение. С времето мозъкът се научава да „филтрира“ сянката им и повечето хора спират да ги забелязват, дори мътнините физически да остават. При изразено задно отлепване на стъкловидното тяло без разкъсване се препоръчва само наблюдение — понякога с контролен преглед след няколко седмици, за да се потвърди, че процесът е протекъл гладко.

Ако при прегледа се установи ретинално разкъсване, то се третира с лазерна фотокоагулация или криотерапия (замразяване) — бързи амбулаторни процедури, при които около разкъсването се създава „заваръчен шев“ от белези, запечатващ участъка и предотвратяващ навлизането на течност под ретината. Извършени навреме, тези процедури са много ефективни за предпазване от пълноценно отлепване на ретината, което би изисквало по-обемна хирургична намеса.