Рефрактивни проблеми

Какво представляват рефрактивните проблеми

За да виждаме ясно, светлината, влизаща в окото, трябва да се пречупи (фокусира) точно върху ретината — светлочувствителния „екран“ в задната част на окото. Представете си окото като фотоапарат: роговицата и лещата играят ролята на обектив, а ретината — на филм или сензор. Когато формата на окото или кривината на роговицата не са съвсем „по мярка“, образът се фокусира пред, зад или на няколко различни места върху ретината, вместо точно върху нея. Резултатът е размазано зрение. Това не е болест в класическия смисъл, а много често срещана особеност в устройството на окото, която на практика засяга по-голямата част от хората в един или друг момент от живота.

Рефрактивните проблеми (наричани още аметропии) са най-честата причина за намалено зрение в световен мащаб и за щастие — и най-лесно поправимата.

Основните видове рефрактивни проблеми

Съществуват четири основни вида, като е напълно възможно да имате комбинация от повече от един едновременно.

• Миопия (късогледство) — окото е леко „твърде дълго“ или роговицата е прекалено извита, поради което образът се фокусира пред ретината. Далечните предмети (пътни знаци, дъска в клас, лица от разстояние) изглеждат размазани, докато четенето отблизо остава сравнително ясно. Обикновено се проявява в детска или юношеска възраст и може постепенно да се увеличава до около 20–25-годишна възраст.
• Хиперметропия (далекогледство) — обратното на миопията: окото е леко „по-късо“, образът се фокусира зад ретината. При лека степен окото успява да компенсира с усилие на фокусиране, затова младите хора може да нямат оплаквания, но с натоварване (четене, работа с компютър) се появяват умора и главоболие. При по-изразена степен е размазано и близкото, и далечното зрение.
• Астигматизъм — роговицата (или по-рядко лещата) няма гладка сферична форма (като баскетболна топка), а е леко елипсовидна (като бадем или като страничната част на рагби топка). Това кара светлината да се фокусира на повече от една точка едновременно, а зрението е размазано или „удвоено“ на всички разстояния — както отблизо, така и отдалеч.
• Пресбиопия — свързана изцяло с възрастта промяна, която настъпва при почти всеки след около 40–45-годишна възраст, дори при хора, които цял живот са виждали отлично. Естествената леща в окото постепенно губи еластичността си и вече не може да „превключва“ фокуса си толкова бързо и силно за близки предмети, затова четенето отблизо, етикетите или телефонният екран стават трудни за фокусиране без допълнителна корекция.

Как се проявяват в ежедневието

Рефрактивните проблеми рядко причиняват болка, но забележимо пречат на ежедневието и могат постепенно да се влошават, ако не бъдат забелязани навреме — особено при деца.

• Размазано зрение отблизо и/или отдалеч, в зависимост от вида.
• Присвиване на очите или накланяне на главата, за да се „изостри“ образът.
• Главоболие, особено в областта на челото и слепоочията, след четене, шофиране или работа с екран.
• Умора и напрежение в очите привечер.
• Затруднено виждане при слаба светлина или нощно шофиране, с ореоли около фаровете.
• При деца — влошени резултати в училище, търкане на очите, сядане прекалено близо до телевизора.

Защо се получават

В повечето случаи става дума за съчетание от наследственост и фактори на средата. Ако единият или двамата родители имат изразена миопия, е по-вероятно и детето да развие такава. Продължителната работа отблизо (четене, екрани) и намаленото прекарване на време на открито през детството също се свързват с по-честа поява и по-бързо прогресиране на късогледството при деца. Пресбиопията, за разлика от останалите, не зависи от начина ни на живот — тя е естествен, неизбежен процес на стареене на лещата, който настъпва при всички хора рано или късно.

Как се поставя диагноза

Диагностиката е бърза, безболезнена и се извършва по време на обикновен очен преглед. Той включва проверка на зрителната острота с таблица за четене на различни разстояния, автоматично измерване на диоптрите с авторефрактометър и прецизно фина настройка (субективна рефракция), при която лекарят подбира най-точните стъкла чрез поредица от сравнения („кое е по-ясно — първо или второ?“). При нужда се прави и преглед на очното дъно, за да се изключат други причини за размазано зрение. Целият процес отнема обичайно не повече от 20–30 минути и не изисква никаква специална подготовка.

Как се коригират и лекуват

Добрата новина е, че рефрактивните проблеми в огромното мнозинство от случаите се коригират напълно и бързо:

• Очила — най-безопасният, най-достъпен и обратим начин за корекция, подходящ за всички възрасти, включително малки деца.
• Контактни лещи — алтернатива на очилата за хора, предпочитащи по-широко зрително поле или активен начин на живот; изискват стриктна хигиена за предпазване от инфекции.
• Рефрактивна лазерна хирургия (напр. LASIK) — при стабилна рефракция, подходяща роговица и правилни показания, може трайно да намали или премахне нуждата от очила; решението се взима индивидуално след подробен преглед.
• Прогресивни или мултифокални очила/лещи — при пресбиопия в комбинация с други рефрактивни проблеми, позволяват ясно виждане както отблизо, така и отдалеч с едни очила.

Какво можете да направите сами

При деца прекарването на повече време на открито през деня се свързва с по-бавно прогресиране на късогледството. За всички възрасти е полезно да правите редовни почивки при продължителна работа с екран (правилото „20-20-20“: на всеки 20 минути гледайте нещо на 20 фута/около 6 метра разстояние за поне 20 секунди), да осигурявате добро осветление при четене и да не отлагате смяната на остарели диоптрични очила.