Птоза (паднал клепач)

Какво е птоза

Птозата е термин, който описва ненормално ниско положение на горния клепач спрямо нормалната му позиция — той е спуснат повече от очакваното и в изразени случаи може частично или дори напълно да закрие зеницата. Може да засегне само едното око или и двете едновременно, като степента на спускане при двете очи невинаги е еднаква.

Нормално горният клепач се повдига с помощта на специален мускул (levator palpebrae superioris) и допълнителна гладка мускулатура. Когато този механизъм отслабне — било защото повдигащият мускул е недостатъчно развит от раждането, било защото сухожилието му постепенно се е разтегнало с годините — клепачът увисва по-ниско от нормалното.

Причини за птоза

Причините се различават значително според възрастта, в която се появява проблемът:

• Вродена птоза — детето се ражда с недобре развит повдигащ мускул. Клепачът е спуснат от самото начало, като степента варира от лека козметична асиметрия до пълно закриване на зеницата, което може да попречи на нормалното зрително развитие.
• Възрастова (инволуционна) птоза — най-честата форма при възрастни. Сухожилието, свързващо повдигащия мускул с хрущяла на клепача, постепенно се разтяга и изтънява с десетилетията, подобно на еластична лента, която губи опъна си след дълга употреба.
• Птоза след операция или дългогодишно носене на контактни лещи — механично разтегляне на клепачните структури вследствие на повтарящо се дърпане или предишна очна хирургия.
• Травматична птоза — при пряко нараняване на клепача или на нерва, който го контролира.
• Неврологични или мускулни причини — по-рядко птозата е признак на заболяване на нерва или мускула (например миастения гравис), затова при внезапна поява или съпътстващи оплаквания е важна цялостна преценка.

Как се проявява

• Видимо по-ниско положение на единия или на двата горни клепача, често с асиметрия между очите.
• Несъзнателно накланяне на главата назад или повдигане на веждите, за да се „отвори“ погледът — с времето може да доведе до челно главоболие.
• Усещане за тежест или умора в клепача, особено привечер.
• Ограничено горно зрително поле — трудност да се вижда над очна линия.
• При деца — риск клепачът да пречи на нормалното зрително развитие на засегнатото око.

Как се поставя диагноза

Прегледът включва прецизно измерване на височината на клепачната цепка и разстоянието между ръба на клепача и центъра на зеницата, оценка на силата и функцията на повдигащия мускул (доколко клепачът се движи нагоре при активно усилие), както и проверка на зрителното поле, за да се установи доколко спуснатият клепач реално пречи на зрението. При деца се обръща особено внимание и на риска от амблиопия („мързеливо око“), затова прегледът често включва и допълнителна оценка на зрителната острота на всяко око поотделно.

Лечение

При лека птоза, която не застрашава зрението и не притеснява естетически, понякога е достатъчно само периодично проследяване, за да се следи дали не прогресира. При изразена птоза, засягаща зрителното поле, причиняваща главоболие от компенсаторно напрягане на веждите, или притесняваща по естетически причини, се прилага хирургична корекция.

Операцията (често наричана блефаропластика или резекция/напредване на повдигащия мускул) представлява прецизно скъсяване или укрепване на отслабналото сухожилие, с което клепачът се връща на нормалната си височина и симетрия. Извършва се амбулаторно, обичайно с местна анестезия, а резултатите — както функционални (по-широко зрително поле), така и естетически — са трайни.