Заболяване на роговицата

Какво е роговицата и защо е толкова важна

Роговицата е прозрачната, куполообразна „предна витрина“ на окото, покриваща ириса и зеницата. Тя не е просто защитен слой — роговицата всъщност пречупва по-голямата част от светлината, влизаща в окото (около две трети от общата пречупваща сила), преди тя да достигне лещата и ретината. За разлика от повечето тъкани в тялото, роговицата няма собствени кръвоносни съдове — храни се директно от сълзите и вътреочната течност, което ѝ позволява да остане напълно прозрачна.

Именно заради ключовата си роля във фокусирането, всяко нарушение на прозрачността, гладкостта или формата на роговицата — независимо дали от нараняване, инфекция или дегенеративно заболяване — може директно и осезаемо да наруши зрението.

Основни видове заболявания на роговицата

• Роговично нараняване — драскотина (ерозия), проникване на чуждо тяло или изгаряне (химическо, термично), увреждащи повърхностния епителен слой на роговицата. Дори малка драскотина причинява непропорционално силна болка, тъй като роговицата е една от най-гъсто инервираните тъкани в тялото.
• Инфекциозен кератит — бактериална, вирусна, гъбична или паразитна инфекция на роговицата. Особено често се свързва с неправилна употреба на контактни лещи — спане с лещи, плуване с тях или недостатъчна хигиена при боравене с тях.
• Кератоконус — прогресивно изтъняване и издуване на роговицата в конусовидна форма, обичайно започващо в юношеска или ранна зряла възраст. Кривината на роговицата постепенно става неправилна, което води до бързо прогресиращ астигматизъм и намалено зрение, трудно коригируемо с обикновени очила.
• Роговични дистрофии и дегенерации — група наследствени или свързани с възрастта заболявания, при които в различните слоеве на роговицата се натрупват абнормни отлагания или настъпва постепенно помътняване, независимо от нараняване или инфекция.

Симптоми

• Болка в окото — от леко дразнене до изразена, пронизваща болка при по-сериозно засягане.
• Изразено зачервяване на окото.
• Обилно сълзене и усещане за чуждо тяло („нещо е влязло в окото“).
• Повишена чувствителност към светлина (фотофобия).
• Замъглено зрение, а при кератоконус — специфично изкривено зрение и ореоли около светлинните източници, влошаващи се с времето.
• При инфекция — понякога видимо бяло или сивкаво петно (инфилтрат) на роговицата.

Диагностика

Прегледът започва с биомикроскопия на прорезна лампа за детайлен оглед на слоевете на роговицата, често с оцветяване с флуоресцеин, за да се откроят участъци с увредена повърхност. При съмнение за кератоконус или за прецизна оценка на формата на роговицата се използва роговична топография — безконтактно „картографиране“ на кривината на роговицата на хиляди точки, което позволява да се засекат дори много ранни, незабележими за пациента промени.

Лечение

Подходът зависи изцяло от конкретното заболяване и неговата тежест:

• Леки наранявания и ерозии — обичайно зарастват сами в рамките на дни с локално лечение (антибиотични капки за профилактика, изкуствени сълзи, понякога защитна лечебна леща) и стриктно избягване на търкане на окото.
• Инфекциозен кератит — изисква прицелна, интензивна антимикробна терапия (антибиотични, противовирусни или противогъбични капки), подбрана според вида на инфекцията; при закъсняло лечение може да остави трайно помътняване (белег).
• Кератоконус в ранен стадий — корекция с очила или специализирани твърди контактни лещи, съчетани с процедура за кръстосано свързване на роговичния колаген (corneal cross-linking) — минимално инвазивна процедура, която укрепва роговичната тъкан и спира по-нататъшното прогресиране на изтъняването.
• Напреднали случаи с необратимо помътняване или силно изтъняване — роговична трансплантация (кератопластика), при която увреденият участък от роговицата се заменя с прозрачна донорска тъкан; съвременните частични (ламеларни) техники позволяват заместване само на увредения слой, с по-бързо възстановяване от класическата пълна трансплантация.